ОПРЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПРЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; опръ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Разг. 1. Обикн. за земя, почва, пръст — засъхвам по повърхността и ставам пръхкав, ронлив, рохкав; изпръхвам1. Щом се стопи последният сняг на мартенската виелица и земята по припеците опръхна, машините задимяха и нагазиха чернозема. С. Северняк, ОНК, 93. — В Елнъзач ходи ли на оран? — Утре ще ида за първи път тая есен. — Остави за други ден. Нека малко да опръхне земята, та заедно ще отидем. К. Петканов, Х, 57. И пукнеше ли пролет, опръхнеше ли земята от топлото слънце, към някогашните табии хукваше да играе младата челяд на шуменци. Г. Русафов, ИТБД, 25. — Кално ще бъде утре, дядо Дойно! — Там, дето ще ора, земята е оцедлива — скоро опръхва. К. Петканов, ОБ, 52. // За улица или път — изсъхвам след намокряне. Веднага щом напече слънцето и мокрите от снощния дъжд улици опръхнаха, той надзърна в единствената стаичка на къщичката зад склада и подвикна: — Мамо, отивам у бабини... Г. Русафов, ИТБД, 254. Двамата тръгнаха един до друг. Влечеха крак по опръхналия път и не бързаха да се погледнат. К. Петканов, ЗлЗ, 154.
2. За хляб или друга тестена храна — вкоравявам се, изсъхвам и се сипя, роня на трохи; изпръхвам1. — Още малко и щях да се задавя. Хлябът е много корав. — Вчера е печен, но е опръхнал. К. Петканов, СВ, 196. Питите, печени във фурната преди няколко дена, вече бяха опръхнали. △ Козунакът не ставаше за ядене, защото беше стар и опръхнал.
3. За растение, плод — загубвам сочността си, изсъхвам и ставам ронлив, сипкав. Вървеше направо през есенно жълтеещото се поле, през оглозгани от добитъка стърнища и опръхнали царевици, преметнал палтото си на рамо. Ст. Марков, ДБ, 408. Клюмна царевицата върху сгорещената пръст, житата сгърчиха класове, опръхнаха, избледняха. Ст. Марков, ДБ, 213.
4. За кожата на открити части от човешкото тяло — засъхвам и губя своята еластичност и мекота, обикн. от лоши атмосферни условия (студ, вятър, горещина и под.); изпръхвам. Той беше среден на ръст, слаб, с опръхнало от ветровете черно скулесто лице. Сл. Чернишев, ВМ, 64. Лицата им бяха почернели от слънчевия пек и опръхнали от вятъра на равнината. А. Каралийчев, ТР, 72. Хаджи Коста: — А дъщеря ни, тя да не хваща къщна работа, а? Злата: — А че сега света, хаджи, става други: ѐдна майка.. не тряба да оставя дъщерята си на мазане, на пране, на промиване, защо че ръцете ѝ са развалят. Сетне, не бива и да готви, защо че от огъня лицето ѝ са разваля — опръхва. Д. Войников, КЦ, 2. Когато кожата опръхне и се зачерви, добре е да се маже с чист лой или ленено масло, смесено с еднакво количество киречена вода от аптеката. Лил., 1884, кн. 7, 24. // За устни — изсъхвам и се напуквам; изпръхвам1. Страните ѝ [на бригадирката] загоряха, ожурени от слънцето и вятъра, устните ѝ опръхнаха, ръцете ѝ станаха по-яки. А. Каралийчев, ПД, 129. Лицето ѝ беше обгорено от слънцето, устните ѝ опръхнали. Ст. Марков, ДБ, 185.