ОПРЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; опрѐгна, ‑еш, мин. св. опрѐгнах, прич. мин. страд. опрѐгнат, св., прех. Диал. Поставям впрегатно животно в ярем, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; впрягам, запрягам. Косерката си беше взел хляб за цяла неделя да спи на нивата и като мислеше, че сутре ще трябва да опрегне пак у зори, пусна си воловете да пасат край дола из широколистата биволска кощрява. Ц. Гинчев, ГК, 323. Недко в яъре увлезе ,/ изведе конче ранено, / юзда му туря от звезда,/ .. / с тънка го зъмя йопрегна. Нар. пес. СбВСтТ, 626. — "Леле бело, мило либе до сърце, / ако бидем я сирота злочесна / премени ме у алено, чоено, / та хопрегни до два коня атлии / хопрегни ги във зелена кочия. Нар. пес., СбВСтТ, 561. // Нагласявам кола или земеделско оръдие да се движат, като впрягам, запрягам в тях добичета. На изток се разбеляваше, а Ганчо, мокър до коленете от хладната роса, се яви при воловете си. През деня той ора до икиндия, опрегна си колата с ралото на нея и отиде на Песчана, на другата нива. опрягам се, опрегна се страд.