ОПСУ̀ВАМ

ОПСУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Грубо. Псувам много на брой, всички или всичко. Дядо Павел Караманеца сумтеше насаме зад къщичката.. Опсува задочно с щърбата си уста неканените гости — веселбари. Т. Харманджиев, КВ, 75. За да се уталожи, опсува и близките на окръжния акцизен началник. Т. Харманджиев, КЕД, 104. Марко му са криво вижда,/ той започна да опцува / "Ой та тебе, латинянко,/ ти, латинска гивиндию!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 9. Ракиа е жена опцувана, / а виното — каща облювана,/ тутуня е пари изгорени! Нар. пес., СбНУ XLIV, 461.

— Друг. (диал.) форма: опцувам.

Списък на думите по буква