ОПТИМИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПТИМЍЗЪМ, ‑змът, зма, мн. няма, м. 1. Филос. Едно от двете основни и противоположни отношения към хода на събитията, свързано с вярата в по-добро бъдеще, във възможността доброто да възтържествува над злото, справедливостта над несправедливостта и т.н. Противоп. песимизъм.

2. Бодро и жизнерадостно възприемане на действителността и вяра в щастливото бъдеще, в успеха. Противоп. песимизъм. Обещанието на Павел да поговорят следобед ѝ [на Ирина] вдъхна нов оптимизъм. Може би всичко трябваше да се обясни с неговата заетост. Д. Димов, Т, 1951, 669. — Вижда ми се съвсем невероятно — отвърнах аз. — Това, което вие направихте, хората навярно ще могат да го правят след стотици години... — Оптимизмът е хубаво нещо — отвърна той. — И все пак не вярвам да е толкова скоро. П. Вежинов, СП, 13. Батенберг чувствуваше особен прилив на енергия. При всеки пристъп на разочарование и униние нужен бе само един полезен и приемлив съвет, за да го хвърли в другата крайност — оптимизъм и вяра в победата. В. Геновска, СГ, 121. На свой ред пътникът от Рио изброява какви професии е сменил досега, и с неизменния си оптимизъм на руския емигрант заявява, че е тръгнал да копае брилянти в Мато Гросо, дето според думите му, човек можел да натрупа нечувани богатства. Св. Минков, ДА, 78. Гол оптимизъм.

— От лат. optimus 'най-добър' през рус. оптимизм и фр. optimisme.