ОПТИМИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПТИМЍСТ м. Книж. Човек, изпълнен с оптимизъм, проникнат от жизнерадост, бодрост и вяра в бъдещето, настроен оптимистично. Противоп. песимист. Аз ставам оптимист, колкото повече напредвам в годините — тия поколения аз виждам как растат, как те идат, може би с някои нови стремежи, но със стария пламък. Ив. Вазов, ПЮ, 38-39. Демократът, оптимистът Цани Гинчев, човекът на положителното знание е гледал и далеч в бъдещето, изпълнен с буйна, светла вяра в младите сили на народа. Г. Константинов, Пр, 128. Той [бразилецът] e оптимист по природа и вярва, че рано или късно ще забогатее ей така, благодарение на неминуемата намеса на щастието в личния му живот. Св. Минков, ДА, 50. Така е било и с първия опит на човека да лети във въздуха. Всички съжалявали за изгубеното време и за прахосаните по хвърчилото средства. Само оптимистите, които са могли да гледат по-далеч в бъдещето, са успокоявали неверниците. ВН, 1958, бр. 2127, 4. — Аз пък, напротив, съм голям оптимист. Има ли, няма ли стратосфера, но аз ви казвам, господа, че най-късно след десетина години ще почнем вече да хвърчим и към луната! Д. Калфов, Избр. разк., 149. Възторжен оптимист. Непоправим оптимист.