О̀ПТИМУМ

О̀ПТИМУМ, мн. няма, м. Книж. Съвкупност от най-благоприятните, оптимални условия за нещо. Бързото откриване на тези отклонения, както и по-нататъшното проследяване в кръвния серум позволяват своевременна терапевтична намеса за коригиране на установените нарушения и за поддържане на йонното равновесие в желания оптимум. ВН, 1961, бр. 2998, 4. Обаче процесът на познанието е безкраен.. Винаги ще има някакъв оптимум, някаква точка, до която трябва да се водят изследванията и след време да се използуват плодовете на науката да се вземе решение. ТД, 1071, бр. 18, 3. Към средата на неолита.. климатът се затопля максимално. Това е климатичният оптимум — степният период. Пр, 1953, кн. 1, 72. Температурен оптимум. Белтъчен оптимум.

— От лат. optimum.

Списък на думите по буква