ОПУЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУ̀ЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опуля като прил. Разг. 1. За очи — който е разтворен широко, изпъкнал, обикн. поради изненада, уплаха, ужас и под. емоционални преживявания; изпулен, ококорен, облещен. — Няма нужда да ви го представям, всички го знаете. Едва ли — помислих с досада аз, докато сядах на почетното място до него. Не бях естраден композитор, за да ме гледат с опулени очи момичетата от модерните кафенета. П. Вежинов, В, 9. Бальо, който въртеше опулените си очи, може би от желание да разбере защо се е намерил между тази навалица, подскочи. С. Чилингиров, ХНН, 92. Минавайки по срещния тротоар, аз виждах закачливите деца и Коска, която от добродушие също се смееше. Изведнъж лицето ѝ се изкриви от душевна болка — види се границата на търпението бе мината — и в опулените ѝ очи блеснаха искри. Ст. Грудев, АБ, 160.

2. Обикн. за човек — който е със широко разтворени, изпъкнали очи като израз на изненада, уплаха, ужас, гняв и под. емоционални състояния; изпулен, ококорен, облещен. — Няма да ни издаде.. — издума Хаджи Смион, като гледаше любопитно на Мунча, който, опулен, кълчеше пръстите си и въртеше глава. Ив. Вазов, Съч. VIII, 58. Малкото пътници, които се намираха тук-там в купетата, стояха зашеметени, опулени и смаяни от този изблик на радост. П. Стъпов, ГОВ, 112. Хората гледали опулени нашарените му [на Филип Тотю] от турските куршуми плещи, гърди и крака. Н. Ферманджиев, РХ, 77. И тъкмо бях потеглил, усетих зад гърба си някакво човешко движение. Така се стреснах, че заковах намясто колата.. — от задната седалка ме гледаше уплашено женско лице, доста продълговато, опулено, бледо. П. Вежинов, Б, 10.