ОПУЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУ̀ЛЯМ¹, ‑яш, несв. (диал.); опу̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Опулвам. — И ти си заспал в туй време? Аз опулям очи. Ст. Чилингиров, ХНН, 155. опулям се, опуля се страд.

ОПУ̀ЛЯМ СЕ несв. (диал.); опу̀ля се св., непрех. Опулвам се. Влегол волкот во колибата и.. си рекол сам себе.. "Оти ми рече Кума Лиса да не се пулам горе во колибата, я чекай, ке се опулам, за да видам што имат." Нар. прик., СбНУ XI, 122. Се опулиф в арапска девойка, / кога видоф пусто лице църно, / лице църно, пусти зъби бели,/ и ми дойде грозно и неарно. Нар. пес., СбБрМ, 64.

ОПУ̀ЛЯМ², ‑яш, несв.; опу̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. За магарица — раждам. опулям се, опуля се страд.

ОПУ̀ЛЯМ СЕ несв.; опу̀ля се св., непрех. За магарица — раждам магаренце, муле. Магарицата ся опулила. (Н. Геров, РБЯ III, 377).

— От Н. Геров, Речник на блръгарский язик, 1899.