ОПУСТОШАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУСТОША̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опустошавам и от опустошавам се. Негови [на Олцег] далечни прадеди бяха командували славянски дружини при обсадата на Солун и опустошаването на пелопонеските земи. А. Гуляшки, ЗВ, 536. Не поглеждаше никого, хранеше се съсредоточено, като че опустошаването на блюдото с плешките беше важна държавна работа. А. Гуляшки, ЗВ, 250. В образа на Ирина ние проследяваме този процес на духовно опустошаване, .. на морално падение. С, 1952, кн. 3, 181. Не знае ли се, че опустошаванието на горите в една страна води към гибелни последствия, понеже изменява климата на тази същата страна. Пряп., 1903, бр. 5, 2.