ОПУСТОШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПУСТОШЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Пълно разрушение и запустение; разруха, разорение, съсипия, опропастяване. Нашествията на чужди народи, свързани с опустошението на страната, се състояха в запалване на села, унищожаване на реколтата, откарване на добитъка, пленяване или убиване на част от населението. Ив. Хаджийски, БДНН I, 99. Отдалеко се виждаха и опустошените стени на изгорели къщи, набързо приправени колиби по пепелищата .. И още по-грозни бяха тук следите на опустошението, които не можеха да се заличат за две или три години след въстанието. Д. Талев, ГЧ, 336-337. Крум за трети път предложил мир. При преговорите с императора византийците се опитали да убият българския хан из засада. В отговор на това Крум заповядал опустошението на областта между Цариград и Одрин. Ист. X и XI кл, 32. След смъртта на деспот Светослав Видин станал плячка на татарите, които подложили на грабеж и опустошения цялата област. Ст. Михайлов, БС, 134. Земетресението се придружавало със силно подземно бучене. Опустошенията, които направило, били много.. Около 17 села в Пехчевско, 13 села в Кочанско, 5 села в Горноджумайско (..) и др. били разрушени до основи. М. Несторова, ДЗК, 12.
2. Пълно отсъствие на движение, на живот; запустение, пустота, пустош, пустотия, глухотия, мъртвило, пущинак. И вечерта.., когато звездите затрептяха с милионите си неспокойни усмивки и от полето нахлу тъжното ухание на разорана земя и опустошение, есенната нощ отново взе своя неприкосновен дял от времето. И. Петров, МВ, 86. Дърволомът е вятър, който връхлита гората буреносно и там, откъдето мине, оставя поломени клони, изкъртени дървета, опустошение. Н. Хайтов, ПП, 89.
3. Прен. Нравствено падение, духовен упадък, деградация, пълна безнравственост, покварение. С необикновена безпощадност великият писател [Толстой] разкрива леността, развратеността и пълното духовно опустошение на господарите в "Плодовете на просвещението". Н. Лилиев, Съч. III, 203. Зная също така, че съмнението не е нито скептицизъм, нито опустошение на духа, а опит да се гледа реално на света. И. Петров, ОЗ, 67.