ОПУСТОШЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУСТОШЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или състояние на опустошен. Не зная дали има в световната драматургия друг по-силен, трагичен монолог [на Чебутикин в "Три сестри"] на душевна опустошеност, на съзнание за такова жестоко, цинично равнодушие към живота. Т, 1954, кн. 3, 34. Със завладяващо хуманно чувство поетът говори и за трагичния живот на уличната жена, която "всевластникът живот".. е довел до страшното състояние на душевна опустошеност ("Улична жена"). Лит. XI кл, 177. "Класикът в парка" е всъщност една печална повест за съдбата на литературния (пък и не само на литературния!) маниак, на неговата вътрешна опустошеност. ЛФ, 1958, бр. 9, 2.