ОПУСТОШИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУСТОШЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Унищожител, разорител, опропастител. А след това [убийство] нападнали и самия манастир, та го разграбили.. А след много години.. тие същите опустошители на манастиря и техните потомци заселили се в онова съще място в манастирските ливади и ниви, където бил обесен игумена. К. Шапкарев, Р, 23.