ОПУСТОШИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУСТОШЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от опустошителен; унищожителност. Българската гороизтребителна ръка е бръкнала в самото сърце на Стара планина и е оставила вечни следи от своята опустошителност. Ив. Вазов, Съч. XVI, 121. Преди 200 години тя [Австро-Унгария] e била първата ратница против турската опустошителност. Пряп., 1903, бр. 74, 1.