ОПУСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПУСТЯ̀ВАМ1. ‑аш, несв.; опустѐя, ‑ѐеш, мин. св. опустя̀х, прич. мин. св. деят. опустял, -а, ‑о, мн. опустѐли, св., непрех. 1. Ставам пуст, безлюден, необитаем; запустявам1, изпустявам. През ония години Кара Фейзи сякаш не спеше и не спираше; блазнеше го, че няма село, което да не опустее по пътя му. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 44. Обед мина, а извън Перущица не се мяркаше жива душа. Пътищата бяха опустели. Над Перущица беше надвиснала грозна тишина. Г. Караиванов, П, 24. Маргаритка грабва приготвената от снощи чанта, .. махва ни с ръка и тръгва за училище.. Цялата ни къща изведнъж опустява, става някак студена и неприветлива, сякаш е напусната от добър и весел дух. П. Незнакомов, МА, 17. Гъмжи гората нощем от елени, / а щом излезнем — липсват до един,/ като че някой скритом им обажда / да бягат — и гората опустява. Г. Райчев, ЕЦ, 78.
2. Прен. Ставам безсмислен, изгубвам значението си за някого; обезсмислям се. Дори... понякога и на мен ми се струва, че без вас животът ми ще опустее, няма да има смисъл. П. Славински, ПЩ, 148.
ОПУСТЯ̀ВА МИ несв.; опустѐе ми, св., непрех. Разг. Обикн. св. Става ми тягостно, пусто. Като тежък камък паднаха Бойку на сърце тия думи. Той наведе глава и мълчаливо ги преглътна, ала му опустя и додея съвсем вкъщи. П. Тодоров, И I, 88.
◊ Да (ти, му, ви, им) опустее (опустеят) <дано, макар>; пуст, (пусти) да опустее (опустеят) <дано, макар>. Разг. Грубо. За израз на яд, недоволство, възмущение от някого или нещо. Тя насочи ключето. Но ръката ѝ трепереше... А и не беше много светло, та да види."Да опустее макар! Никакво да се не види!... разлюти се тя. — Ух, че съм пипкава и аз!..." Г. Караславов, Тат, 253. Жътвено време беше, а по полето нямаше селяни.. — отщя им се на хората всичко. И да имаш, и да нямаш, все едно.. Да им опустеят войните дано: една, че две, тази трета... Ст. Мокрев, ЗИ, 192. Бабата ще дотича с потресаващата новина, че у съседите свири циганска музика. И как няма да свири, като синът им бил приет с диплом, далеч по-нисък от диплома на нашето момче! Пусти да опустеят тези връзки! Нищо чудно и рушвет да е играл. В. Станилов, Ст, 1965, бр. 999, 1. Да ти опустее главата (калпака, шапката). Диал. Обикн. за 2 и 3 л. Да умреш. Колко калпаци (капи, шапки) ще опустеят донякога. Диал.; Много калпаци (шапки) ще опустеят донякога. Разг. Много хора могат да измрат до определен момент. Нечестивият ви е белязал всичките... издайници мръсни! Български като мене говорите, а само гледате да запалите на някого чергата. Не ви вярвам юдини синове!.. Да знаете: няма къде да се скриете, като дойде Видовден. Тогава много калпаци ще опустеят. Д. Мантов, ХК, 114.
ОПУСТЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; опу̀стя, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да стане пусто, безлюдно, необитаемо; опустошавам, запустявам2. Министерската криза беше опустила полето. Никого не виждах да се разхожда в тоя ден. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. Скоро се набрала у Спартака доволно силна войска. Тя са подигнала върху Рим, като опустявала села и ограбвала градове. Н. Михайловски и др., ООИ (превод), 334. Из сичката му войска удържали се на север от гръцкия предел само 300,000 души. Тази значителна чета следующата година навлязла пак в Гърция и опусти сичко, що оставало еще от предния поход. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188. — "Грозданке, първо венчене, / не стига ли ти дето ма,/ дет ма, Грозданке, остави,/ ами ми ливади опусти,/ и ми нивята завлече?" Нар. пес., СбВСт, 469. опустявам се, опустя се страд. И бях гудил намерение да ся запра най-сетне на едно място, за да премина останалите си дни от живота, но
мястото, гдето се намервах, защото ся опусти от боя, преминах в Швейцария с двете деца. Й. Ненов, ЧГ (превод), 47. Лятото ся опустява [земята] от сгорящените ветрове. Ив. Богоров, КГ, 258. Градът ся оплени и опусти по времето на Типосайба. Ив. Богоров, КГ, 224.