ОПУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПУ̀ХВАМ1, ‑аш, несв.; опу̀хам, ‑аш, св., прех. 1. Разг. Пухам нещо докрай; изпухвам, изтупвам1, отупвам. — Опухвайте си одеалата, бе... Ух какви се увиват като буби! Ст. Даскалов, СД, 420. Гана взе пак молива и отново се наведе над тетрадката. И пак се замисли за писмото на Петко. Тя го намери изпаднало от чантата му на земята, опуха го и го мушна в книгата. Ст. Даскалов, СЛ, 215-216. Баба Йордана усети, че я заболява кръстът, когато изнасяше плазовете на стана. Докато си почиваше, опуха с метлата паяжините и мухъла. Г. Мишев, ЕП, 210. Той излезе на двора, опуха дрехите си от праха и дълго се ми на чешмата. Ем. Манов, ДСР, 75. Той опуха на прага снега от цървулите си и влезе тихо като лисица в стаята на чичо Кола. Елин Пелин, Съч. II, 102.
2. Грубо. Набивам, напердашвам. Пияният се държеше нагло и предизвикателно към тях и те го опухаха с юмруци.
3. Побеждавам някого, обикн. в спортно състезание; надвивам. Във финалния мач по футбол опухахме противниковия отбор с резултат два на нула. △ Два пъти го опухах на шахмат. опухвам се, опухам се възвр. и страд.
◊ Опухвам / опухам праха някому. Разг. Обикн. в св. Набивам, напердашвам някого. Да знае той че ти четеш вестници от Соколова, ще ти опуха праха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 23.