ОПУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПУ̀ШВАМ1, ‑аш, несв.; опу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Изпълвам, напълвам някакво пространство или помещение с пушек, дим; запушвам2, задимявам2, одимявам. Мъчно ти става, като гледаш как черната лента на влака реже и опушва тия вълшебни простори. Ив. Мирски, ПДЗ, 37. Той и лисичи дупки ходи да опушва зиме, лисица още не бяха хващали, но пък в замяна на това всички се връщаха в селцето черни като коминочистачи. Й. Радичков, СР, 115. Денонощно през прохода Витиня преминават тежкотоварни камиони и опушват с гъстия си черен дим тунелите на пътната магистрала.
2. За дим, пушек — зацапвам таван, стени, прозорци и под., като ги покривам с катранен слой; одимявам. Пушачите издухваха тютюнев дим, който опушваше тавана на препълнената кръчма. △ Гъстият черен пушек се стелеше над горящата къща и опушваше стените под срутения ѝ покрив. // Изцапвам нещо, като го покривам със сажди от пушек; окадявам. Лампата примигваше, фитилът опушваше единия край на шишето. В. Нешков, Н, 379. Всички бяха заспали. Смъкнатият фитил на лампата беше опушил шишето. Ем. Станев, ПЕГ, 71. опушвам се, опуша се страд. Половин час по-късно на двора вече гореше огън, един голям чер котел се опушваше, стъпил върху двата бряга на една продълговата дупка, където баба Йордана мушкаше непрекъснато сухи слънчогледови стъбла. Г. Мишев, ЕП, 250.
3. Обработвам нещо (обикн. месо, риба и др.) с пушек, дим, за да го консервирам. Напълниха догоре дървените качета със свинско месо и сланина, стопиха маста и опушиха бутовете. К. Калчев, ПИЖ, 6. Заедно с тях [индианците] започнах да опушвам риба, да садя маниока и захарна тръстика. К, 1967, кн. 7, 16. // Изпълвам някакъв съд, обикн. буре, бъчва и др. с пушек, за да го дезинфекцирам, пречистя, обеззаразя от винени гъбички, микроорганизми и др. Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия. Д. Димов, Т, 20. Най-широка и разнообразна е употребата на водата, но за различни цели се употребяват и редица други окиси. Напр. .. SO2 — за избелване и дезинфекции (напр. за опушване на бъчви). Хим. VII кл, 1950, 74.
ОПУ̀ШВАМ СЕ несв.; опу̀ша се св., непрех. 1. Поемам пушек и се омирисвам, замирисвам на пушек, дим; димясвам. Пък и на някои от тия съвещания... седнат там, опушват се като катранджии, приказват като изоглавени.. и в края на краищата се окаже, че съвещанието си е едно, а човекът нещо съвсем друго. Ал. Томов, П, 26. Уморих се да седя все в тая землянка, опуших се вече от дим. Д. Габе, МГ, 204.
2. За месо, колбаси и под. — обвивам се, покривам се или се просмуквам с пушек, дим, за да придобия определени вкусови качества и по-голяма трайност чрез специална, консервационна обработка; ставам пушен. Като си свърши работата, селянинът си наряза също така тютюн, .. обърна свинските бутове, окачени над огнището да се опушват. Й. Радичков, ЧП, 87.
ОПУ̀ШВАМ2, ‑аш, несв.; опу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Запълвам, затварям плътно множество или всички дупки, пукнатини или процепи, пролуки; запушвам, затулвам, затъквам, изпушвам2. Къщата беше стара и се наложи да опушим всички цепнатини и пролуки по вратите и прозорците, през които вееше зимния вятър. // Покривам, закривам с перде, одеало, плат и др. плътно нещо, обикн. прозорец или някакъв отвор, за да не се процежда през него светлина, да не пропуска; затулвам, закривам1. Марийка опушваше прозореца на стаята, за да не се вижда светлината отвън, сядаше до малката печица с плетиво и чакаше Петър. И. Петров, НЛ, 36. опушвам се, опуша се страд.
ОПУ̀ШВАМ3, ‑аш, несв.; опу̀шна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. опу̀шнат, св., прех. Остар. Опушквам, застрелвам. Изведнъж откъм дерето между бъзовината нещо светна, появи се черен пушек. И без да чуе гърма, Савелий клюмна върху шията на коня. .. Другите закрещяха наоколо: Княза, княза опушнаха! Д. Рачев, СС, 262. Напусто пруските коменданти изявяваха, че те не ся бият против народа, но само против войските, напусто те заплашваха, че когото уловят с оръжие в ръка ще го опушнат на минутата. Лет., 1872, 169. Ловджиете са договориле да го [човека] опушнат, но желанието им да го съхранат жив надвило на първото решение. Знан., 1875, бр. 10, 149. Синът Дойчинов, млад и пъргав чорбаджия, /.. посред ден в Русалина кория / опушнаха с куршум татари. П. П. Славейков, БС, 1897, кн. 4, 119. опушвам се, опушна се страд., възвр. и взаим. Върнете се и кажете на войводата: Той е умрял! Мене той не ще веке да види. (Опушва се в челото). Н. Бончев, Р (превод), 112-113. Каблешков, паднал в плен, самси се опушна, за да се избави от живота. Ив. Вазов, Съч. VII, 145. Милое, който бил изранен на няколко места, като нямал вече надежда да избегне от турците, опушнал се сам с пищова си. НБ, 1876, бр. 25, 99. Една вечер, когато този се завръщал дома си от полските си занятия, гръмва пушка и куршумът писва край самото му ухо.. Когато научил, че не бил ударил Д., щял сам да се опушне от яд. Ив. Вазов, Съч. XVI, 93. — Та Исай се опушна. Има комай шест месеца оттогава.. Имаше Исай едно пищовче.. Чистил го Исай една вечер, чоплил го.., а то гръмнало и куршумчето — пляс в челото. А. Гуляшки, ЗВ, 7.