ОПУШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУ̀ШВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от опушвам¹ и от опушвам се. Съмнителна, скръбна виделина пада въз голите, издраскани и опушени стени.. Стражарят ми обяснява това, както и опушването им. Ив. Вазов, Съч. XVI, 105. Вглеждайки се в пръстите му, които стискаха конвулсивно мехчето за опушване на пчелите с дим от сухо гюбре, аз виждах същите тези пръсти върху гърлото на Виолета. Й. Попов, БНО, 128. Той [комплексът от предприятия] ще се състои от консервен завод и фабрика за опушване на риба, .. фабрика за производство на риболовни съоръжения. НА, 1963, бр. 4617, 4. Друго средство за запазване на кашкавала е опушването на питите. Н. Димов, и др., ТМ, 237.

ОПУ̀ШВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от опушвам² и от опушвам се; изпушване², запушване², затъкване, затулване.

ОПУ̀ШВАНЕ³ ср. Разг. Отгл. същ. от опушвам³ и от опушвам се; опушкване. То не би могло да остане нечуто, щом ще е произлязло от опушване с револвер. Ив. Вазов, съч. XXVII, 137.