ОПУЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУЩЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Остар. Книж. Неволно пропускане да се направи нещо поради невнимание, недоглеждане или небрежност; пропуск. Много мъчно е с няколко статии да се направи преглед на една литература..Опущенията са винаги възможни. Б. Шивачев, Съч. I, 105. Пак остава открит големия въпрос: где са останалите книжки, които дружеството е трябвало да отпечата? Каравелов не е прощавал това важно опущение и го е припомвал с укор. М. Арнаудов, БКД, 173. // Пропускане; пропуск. Това се дължи главно на опущението в първото издание да се означат тия работи, необходими за представяне на подобна историческа пиеса. Ив. Вазов, съч. XX, 100. От разбора, който направих, .. може да се види, че тука не се касае за погрешки, каквито критиката е мислила, че е намерила в превода.. Това, което тя е счела за погрешки, състои в съкращения и опущения обмислено направени по един общ и отрано определен план. К. Величков, Събр. съч. VIII, 114.

2. Книж. Нарушение на правила, изисквания за нещо или за някакви административни, законови разпоредби. — Единият е дошъл в дружината си с половин ден закъснение, а другите са се явили със занемарено въоръжение, с нередности в сбруята на конете и прочие опущения от тоя род. А. Гуляшки, ЗВ, 89. Можеше да се помисли, че е неопитен [Борис], можеше да се предположи, че е сприхав, но всички знаеха спокойната неумолимост, с която уволняваше чиновниците си за най-дребното опущение. Д. Димов, Т, 120. Тия постановления не са само празна канцеларска литература, а императиви, които се прокарват и за чието изпълнение се следи бдително и опущенията се наказват. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 109. Единият вини другия за всички грешки.. в стопанството, другият пък изкарва оня виновен за опущенията в общинските работи и вече да не се видят двамата. Тарас, ТМ, 80.