ОПЪ̀ВАНЕ

ОПЪ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опъвам и от опъвам се. Една права лопата с къса дръжка.. и брадвичка — топор не трябва да липсват от багажа на семейството. Без тях е немислимо доброто опъване и окопаване на палатката. НТМ, 1966, кн.- 211-2121, 48. Трима души хванаха ръцете му [на Казака] и се помъчиха да ги извият назад. Но той не се даде. С едно крат‑

ко, но силно опъване на мишците, той ги отхвърли настрана. Г. Караславов, СИ, 170. Ако след всичко казано дотук някои все още се опъват, бих им напомнила, че всъщност опъването си е чисто човешко качество, макар че обикновено го приписваме на магаретата. ЛР, 1977, кн. 5, 6.

Списък на думите по буква