ОПЪЛТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЪ̀ЛТВАМ, ‑аш, несв.; опъ̀лтя, ‑иш, мин.- св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Въплътявам; въплотявам, въплощавам. "Степен на образование", "положение на народа" са за новоначалния работи твърде отвлечени и те са осъществяват, стават за него досегателни, тогаз само, когато са опълтени в лица, в които и чрез които са проявяват. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 4-5. Единът [капиталът] представя миналото, опълтено в материя и опазено чрез спестяванието. Ч, 1870, кн. 4, 104. Саксонският герой Витекинд опълтява в себе си религиозността, праводушието и честността на сичкото саксонско племе. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 5. опълтвам се, опълтя се страд.

ОПЪ̀ЛТВАМ СЕ несв.; опъ̀лтя се св., непрех. Остар. и диал. За мъртвец (според народните поверия) — ставам, превръщам се в плътеник, вампир; овампирвам се, вампирясвам. Кой е видял от него хаир?...Кого е венчал, дом не завъртя, кого е опел — опълтва се и сѐ му е такава работата. М. Георгиев, Избр. разк., 146. — Драга приятелко, аз съм ся секога много бояла от мъртъвците. Нашата слушкиня ми йе приказвала, че те ся опълтвали. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 433.