ОПЪЛТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЪЛТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опълтѐя, ‑ѐеш, мин. св. опълтя̀х, св., непрех. Остар. и диал. Млъквам, умълчавам се, онемявам, занемявам, обикн. от голямо смущение, уплаха, страх; вцепенявам се, вдървявам се. Паднала ми тъмна мъгла, / та си чифутче укрила; / вов черкови го завели. / Черкови са ся затворили / и попове опълтели. Нар. пес., СбБрМ, 107.