ОПЪЛЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЪ̀ЛЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опълчвам и от опълчвам се. Имаше някаква абсолютна безмислица в избиването на милиони цивилни евреи, поляци и руси, някакъв върховен абсурд в опълчването [на немците] срещу целия свят. Д. Димов, Т, 512. Не можех да го [Влад] отблъсна, защото би било опълчване срещу вездесъщия закон на притеглянето.. Но ръцете ми едновременно се съпротивляваха и го галеха. Бл. Димитрова, ПКС, 285.