ОПЪЛЧЕНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЪЛЧЀНЕЦ, мн. ‑нци, м. 1.Български доброволец, взел участие в освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г. Бойците се зададоха с песен.. Никола стоеше настрана сред множеството и замислено гледаше. Спомняше си сухите прашни пътища на безводната Влахия, когато българските опълченци с последни сили наближаваха Дунава. В. Геновска, СГ, 334. Ето го там горе и "Орлово гнездо," дето са се били храбро нашите деди, опълченците, рамо до рамо с руските солдати, били се до последния куршум и дори с камъни и дървета задържали настъпващите орди на Сюлейман паша. М. Марчевски, МП, 131. Неговата външност изведнъж напомняше епическата фигура на опълченец: сурово лице, стреловит поглед изпод гъсти вежди, .. вече посребрени от времето. Й. Йовков, ПК, 179. Надеждата, че народът ще бъде признателен, както към народните дейци по въстанието, тъй и към опълченците, .. ги въодушевяваше, че няма да бъдат забравени. Правдоборски, НБО, 8. Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: "Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци!" Ив. Вазов, Съч. I, 204.

2. Разш. Войник, участник в опълчение; доброволец. Освен редовни войници, в армиите на двете воюващи държави имаше и опълченци. △ На фронтовата линия изпратиха опълченци на мястото на загиналите и ранените редовни войници. △ През 1913 г. мнозина българи участваха като опълченци в Балканската война.

— От рус. ополчѐнец.