ОПЪЛЧЕНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЪЛЧЀНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до опълченец и до опълчение. — Моля, не забравяйте, че петте сръбски дивизии, които стоят срещу нас, са добре организирани.. А нашите три корпуса са формирани от отреди с различно произхождение и имат разни величини. В тях ще намерите дружини, роти, опълченски и доброволчески чети. В. Геновска, СГ, 368. На него [Балчо Нейков] се дължи уточняването на мястото, където Ст. Караджа бил пленен от турците в сражението при Канлъдере. На това място на 22 април 1884 г. той поставил дървен кръст. На следващата година Б. Нейков успял да предизвика интерес сред обществеността в гр. Севлиево и опълченското дружество подело инициативата за провеждане в Канлъдере на ежегодни тържества. Н. Ферманджиев, РХ, 141. На горския ръб наистина скоро се показа и очерта ясно едрата опълченска фигура на дядо Станка, .. с пушка през плещи. Ц. Церковски, Разк., 42. Като градинар в Румъния той се бе записал в опълченските дружини, изкара цялата Освободителна война и сега гордо носеше ордена от сраженията при Шипка и сребърния медал. В. Геновска, СГ, 29.