О̀ПЪН

О̀ПЪН, мн. ‑и, м. 1. Рязко, внезапно опване на юзди, поводи на впрегнато животно; опъване, теглене, изопване. Дачо цъка с език, конят сигурно приема, че сигналът е за него и ускорява крачки, ала бързият опън на юздата тутакси възпира неуместното му усърдие. Л. Михайлова, Г, 97.

2. Силно напрежение на опъната, изопната струна, въже, жица и под.; опъване, изопване, теглене. В процеса на настройването на седмата струна ние я разтягаме и по този начин, според третия закон на Нютон, свиваме грифа. Вследствие на това грифът се скъсява... Заедно със скъсяването на грифа отслабва опънът върху първата струна. НТМ, 1967, кн. 214, 63. Той освободи въжета 1-6 и опънът веднага отслабна. НТМ, 1966, кн. 214, 54. При силен студ опънът на жиците върху телеграфните стълбове рязко се променя.

3. Спец. Силно, стремително механично теглене, издърпване или разтягане, разпъване на материално тяло за проверка на механичните му свойства, съпроводено от напрежение, при преодоляване на съпротивителните сили на молекулното му сцепление; опъване. Този метод се базира на обстоятелството, че молекулите, подложени на налягане или опън, се подреждат малко по-различно от тези, които не са под налягане. К, 1970, кн. 5, 43. При избора и използуването на тела от съществено значение е да се знае крайният предел на якост на скъсване при опън. В. Цветков и др., МТД, 50. Ако напрежението има посока към вътрешността на разглежданата област, то е напрежение на натиск; при обратна посока то е напрежение на опън. М. Попов, Х, 18. Ако зъбите на секцията се извият навън — това показва, че съществуват напрежения на опън в повърхностните слоеве на дървесината и напрежения на натиск в централните слоеве. Д. Лалев и др., НМП, 63.

Списък на думите по буква