ОПЪ̀РЖВАМ

ОПЪ̀РЖВАМ, ‑аш, несв.; опъ̀ржа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Чрез пържене приготвям нещо за ядене, някакво ястие; изпържвам. Щом опържи рибата и хвърли дърва в огъня да им свети, той сложи на софрата покрито с чиста кърпица медниче и заповяда на Костадин по-скоро да сяда. Ем. Станев, ИК III и IV, 410. Тиганът не беше измит.. Той грижливо го изстърга с лъжица и го изми, след това опържи яйца. М. Марчевски, П, 295. Тя [майката] опекла вече хляба, а беше и опържила нещо набързо. И. Волен, МДС, 24. — Приготвила съм ти

закуска, ела — каза Златка.. — Мляко има, мекици съм ти опържила. Й. Гешев, ВТ, 48.

2. Диал. Опичам. Рада Златаница обикаляше съседите, роднините си и нареждаше: — тая да дойде да замеси хляба, оная кафето да опържи и да го смели. К. Петканов, БД, 23.

3. Диал. Изгарям, обгарям или опърлям. Запали е силен вогън, / опържи му на конята, / опържи му шестокрила, / да не може кон да фърка. Нар. пес., СбНУ X, 88. опържвам се, опържа се страд. Виолета се завтече към реката и подир малко се върна с един огромен тиган, в който можеха изведнъж да се опържат двадесет яйца на очи. М. Гръбчева, ВИН, 210. Но рибата да се опържи във тиганя, / все трябва масълце от дяда ти Ивана. П. П. Славейков, БС, 1897, кн. 3, 126.

ОПЪ̀РЖВАМ СЕ несв.; опъ̀ржа се св., непрех. Разг. Придобивам, получавам силно и болезнено зачервяване на кожата, обикн. под въздействието на слънчевите лъчи; обгарям, изгарям, загарям, почернявам. Работихме цяла седмица на полето под палещите лъчи на юлското слънце и се опържихме.

Опържвам / опържа до белия дроб някого. Обикн. в св. Диал. Съсипвам материално някого. Опържвам / опържа душата (чергата) на някого. Диал. Причинявам голяма неприятност, страдание или щета на някого или семейството му, докарвам му нещастие.

— Други (диал.) форми: опръжвам и опражвам.

Списък на думите по буква