ОПЪРЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЪ̀РЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опърля като прил. 1. За тяло или част от тялото на животно или птица — на който космите или перушината са премахнати чрез пърлене, обикн. след заколване. Велико пърлеше свинята.. И ето сега, докато въртеше и потупваше с жилава пръчка опърленото туловище на свинята, изпод снежните дипли се мярна човек. С. Северняк, ИРЕ, 61. — Иди да видиш твоят вълк какво направи... — Какво? — попита спокойно Велико и спря да отупва опърлената кожа с пръчката. — Издави овцете, какво! С. Северняк, ИРЕ, 61. // За човек — който е увреден от огнен пламък, от обгаряне; обгорен, изгорен. Една година.. подпалил са един чувал с барут и сичките находящи са там работници.. намерили ги опърлени като кютюци. З. Стоянов, ЗБВ, 303. Отвред догорели и рухнали сгради,/ отвред е във огън градът. / .. / И ето — глава му се вече замая... / Той беше се вече запрял, / кога изведнъж се намери на края, / опърлен, полуизгорял. К. Христов, ВС, 18.
2. За стебло, листа на растение — който е повяхнал, изсъхнал в резултат на въздействието на слънчеви лъчи, от липса на вода при суша, от вятър, огън и др.; опален, прегорял. Виждале ли сте нейде сред къща изгорена, / посред дувара пукнат опърлено дърво? НБ, 1876, бр. 56, 220. Лалка приличаше сега на попарен трендафил, който осъмва весел и росен и замръква със свити и опърлени листа. Ив. Вазов, СбНУ II, 90.
3. Обикн. за кожа или част от тялото — който е бил изложен дълго време на открито, на продължително въздействие на слънчеви лъчи, вятър и под., като е загрубял, придобил е загар, тен; опален, загорял, обветрен, изпечен. Опърлената кожа на лицето му беше станала оранжева. "Колко е хубав!" — помисли си Катя. М. Грубешлиева, ПИУ, 139. Емирът пак го изгледа дълго. Неговото сухо, опърлено лице беше неподвижно като на каменно изваяние. Ст. Загорчинов, ДП, 310. Момъкът и той беше с опърлено лице, облечен със селски дрехи. Ил. Блъсков, СК, 66.
◊ Бягам като опърлен от нещо. Разг. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или не желая да го извърша. Но вие пръв път гледате, че е убит един кръвопиец.. и ето че бягате като опърлени. Ив. Вазов, Р, 46. Водата беше много студена, но трябваше да я газя; не можех да търся мостове, от мостовете бягах като опърлен. Й. Радичков, ББ, 52.