ОПЪРЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЪ̀РЛЯМ, ‑яш, несв.; опъ̀рля, ‑иш, мин. св., ‑их, св., прех. 1. Пърля нещо изцяло, напълно, докрай. Момчето на Къня пърлеше пиле на огъня — .. — Ха така, момченце, — .. — опърли го добре. Й. Йовков, Ж 1945, 159. Като опърлиха четината, те изстъргаха кожата на свинята .. и я нарязаха на късове. М. Марчевски, ОТ, 100. — А къде е истинската ти коса? — .. — Опърлиха ми я с огън, когато бях още млад и неопитен гадател. Н. Хайтов, Л, 78. Ние всички заобиколихме двете животни: .. Жените бързо опърлиха козината им на пламъците и след това ги заровиха в жарта. К, 1963, кн. 8, 9.
2. За огън, пламък и под. — обгарям, прегарям леко кожа, косми или козина, пера и под. Той задържа кибритената клечка, докато го опърли. Д. Спространов, С, 129. Двойно огнено течение облиза беззащитното ми лице, опърли косите и веждите ми. П. Михайлов, ПЗ, 78. Един куршум му мина над главата и опърли върха на шапката му. Т. Влайков, НУ, 244. Един въглен се търкулна и опърли опашката на котарака. Е, 1981, бр. 4, 3. Изписка лют куршум и витий му мустак опърли. П. П. Славейков, КП ч. III, 137. ● Обр. Ръката на стария комита сви яката около гърлото ми, а другата опърли бузата ми с един здрав занаятчийски шамар. К. Георгиев, ВНП, 36. Янков усети как срамът опърли лицето му. Ем. Станев, ИК III и IV, 438.
сви яката около гърлото ми, а другата опърли бузата ми с един здрав занаятчийски шамар. К. Георгиев, ВНП, 36. Янков усети как срамът опърли лицето му. Ем. Станев, ИК III и IV, 438.
3. Прен. За слънце, вятър и под. — направям нещо, обикн. лице, кожа да изпръхне, леко да се зачерви, да потъмнее. Работата ги закали, слънцето опърли лицата им. Ж. Колев и др., ЧБП, 161. Те засенчваха нежното лице, което ни слънцето, ни вятърът не смогваха да опърлят, не смогваха да направят грубо. Зл. Чолакова, БК, 40. Ожури ме слънцето, опърли ме вятърът и от туй може да съм почерняла и погрозняла. Христом. КМ II, 179. опърлям се, опърля се страд. и възвр. Прасето трябва добре да се опърли преди да се сложи във фурната.
ОПЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; опъ̀рля се св., непрех. Обгарям леко, получавам леко обгаряне на кожата или космите, козината, перата. Случило се.. да се запали гнездото му, орленцата като че ли били още безкрилни, опърлили се и паднали на земята. П. Р. Славейков, ЕБ, 6. ● Обр. Като се емваха големите пламъци нагоре, звездите бягаха, за да не се опърлят. Ст. Станчев, ПЯС, 16.