ОПЪ̀РПАН

ОПЪ̀РПАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опърпам като прил. Разг. Окъсан, дрипав, одрипан. По вратниците наизлязоха жени,.., с опърпани дрехи. Елин Пелин, Съч. II, 167. Той беше, както изглеждаше по опърпаните дрехи, беден работен човек. Ст. Дичев, ЗС II, 284. Той беше облечен граждански, но малко опърпан. Й. Йовков, ВАХ, 13. Когато дружината закриви из една тясна улица, мярна се Попчето с троица още другари, опърпани хъшове. Ив. Вазов, Съч. VI, 77. Сватовници ще ни дойдат, а пък ти каквато си опърпана! Яж, че да ти облека новата рокличка. И. Петров, ЛСГ, 6. Отстрани на каруцата вървеше селянин, сиромах човек, опърпан, свит. Д. Марчевски, ДВ, 119. Обр. Девствените букови гори в дома на Тиха Рила ще се преобърнат на един опърпан храсталак. Ив. Вазов, Съч. XV, 42. Нищо от тоя нескопосан, опърпан град с неговото непоносимо безвкусие не я привлича, нищо не я радва! М. Кремен, РЯ, 609.

Списък на думите по буква