ОПЪРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; опъ̀рпам, ‑аш, св., прех. Разг. Правя нещо да се скъса, разкъса, да стане на дрипи, на парцали. Децата ми опърпаха книгите. Л. Андрейчин и др. БТР, 561. опърпвам се, опърпам се страд.

ОПЪ̀РПВАМ СЕ несв.; опъ̀рпам се св., непрех. Окъсвам се, одрипавявам, ставам дрипав. Дано, Боже, станеше работата.."Ще имаш, каже, един кат дрешки". Ох, дано!.. че съм са опърпала. Д. Войников, КЦ, 21. Много се е опърпал горкият.