ОПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опѐя, ‑ѐеш, мин. св. опя̀х, прич. мин. св. деят. опя̀л, ‑а, ‑о, мн. опѐли, прич. мин. страд. опя̀т, ‑а, ‑о, мн. опѐти и опя̀н, ‑а, ‑о, мн. опѐни, св. 1. Прех. За свещеник — извършвам погребален обред, чета и пея молитви над покойник преди погребението му. Той беше поп на двайсетина села наоколо и повече, за да кръщава новородените и да опява починалите. Д. Талев, ПК, 522. Лекува заболелите, а след това ги опява в гробищата. Д. Димов, ОД, 178. — В горната черкова са ни кръщавали, там ще ни опеят! Чудомир, Избр. пр, 116. — За тебе за един гроб място до самия олтар, каза епитропът Бою. — И аз ща без пари да го опея, каза и поп Марко. СбНУ XVIII, 554. // Разш. Извършвам обред за освещаване на нещо с четене и пеене на молитви. — Кмета гощава кръстника си, та го викаха да опее софрата. А. Страшимиров, А, 587. Утрото носят.. пченица и една просфора, за да.. опеят пченицата. СбНУ VI, 229. // Прен. Оплаквам. — По-скоро, по-скоро го [коня] извеждай навън! Стига си го опявал!.. Кръчмарят изведе коня и всички охнахме и занемяхме. .. Китката косми над челото липсваше, гривата, а особено опашката, съвършено обезобразени. Н. Попфилипов, РЛ, 158-159.
2. Непрех. и прех. Разг. Непрекъснато, постоянно и по неприятен, досаден начин повтарям пред някого нещо, обикн. оплаквания, обвинения, молби, искания и под. Ако ти кажа и ако не стане, тогава веднага ще задрънкаш — да беше тъй, да беше инак,.. Има с месеци да ми опяваш. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 338. Маркизът хукнал да зарадва новата херцогиня с радостната вест — стига му е опявала сутрин и вечер, че жилищната им площ е маломерна. СбХЗ, 247. "Престани да ми опяваш едно и също — изкрещя Дишо — аз си знам задълженията по-добре от тебе!.., — поне не превръщам къщата в лудница с тия постоянни скандали." Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 113. — Какви ми ги опяваш ти на мене, Начка! — изгледа го със съкрушително пренебрежение Ангел.. — За каква жива сила ми дрънкаш ти на мене! Г. Караславов, ОХ I, 77-78. Цяла нощ жената и тъщата са му опявали на главата, задето е прост и наивен. С. Северняк, ВСД, 90-91.
3. Прех. Остар. Възпявам. По онуй време бях предприел да опея в няколко .. картини "Падането на Цариград" под турците. Св. Миларов, СЦТ, 39. опявам се, опея се страд. Две носила са туриха,/ два са смъртника опяха/ и в един гроб ги сведоха. П. Р. Славейков, Ден, 1875, кн. 19, 6. опява се, опее се безл. Докато у нас се говори "леко и меко", или пък се опява с благия зевзешки език на г. Цонева, дотогава ще бъде възможно и .. и съществуванието на безсмислени .. литературни списания. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 300.
◊ Опявам го <без патрахил>. Разг. Мърморя недоволно, досадно повтарям, натяквам за едно и също нещо, обикн. без полза. — Не го опявай без патрахил де, каза натъртено Владиков. Ив. Вазов, Съч. VI, 49. Ти поне що го опяваш? Пак ще имаш 10 хиляди лева от сливи. Г. Стаматов, Разк. I, 106. — Ти много-много не го опявай! Искаше ми пистолет, обещах ти нов-новеничък. Кл. Цачев, ГЗ, 84. Опявам го на вересия. Разг. Говоря празни приказки. Обикновено светът не вярва на поетите, считайки ги за хора, които обичат да го опяват на вересия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 359. "Тъй я го гледай ти .. като ще си кадия,/ бари недей го тъй опява на вересия." П. П. Славейков, БС, 225. Опявам го <по> килифарски. Разг. Казвам нещо не направо, а с извъртане, усукване, заобикалки. Опели го и без патрахил (поп, тамян). Разг. Работата вече е свършена (и без тоя, който пита дали да дойде да свърши нещо).