ОРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, несв., прех. Обработвам, разработвам земята, почвата с рало или плуг. Щом времето се поправи и земята изсъхна, хората излязоха на работа, започнаха да орат и да сеят. Й. Йовков, Ж 1945, 101. Една сутрин той излезе рано на полето да види как орат трактористите за сеитбата. И. Петров, НЛ, 156. — Ти няма повече да ореш тая нива. Елин Пелин, Съч. III, 156. — Колкото земя ни остана, орем я задружно. А. Каралийчев, ПГ, 158. ора се страд. Земята беше рохкава, имаше още влага, ореше се леко. Н. Нинов, ЕШО, 32. Те [нивите] са участъци земя, които системно се орат и засяват със селскостопански култури. М. Мичев и др., З, 68, оре се безл. След този дъжд ще трябва да се оре, ще трябва да се сее. Й. Йовков, ЖС, 103. — Ще дойдат дни, тате — .. — когато ще се оре с машини. С. Северняк, П, 15.

◊ Дявола не оре, не копае. Разг. Казва се като предупреждение, обикн. към деца или към хора, заети с опасна работа, да внимават да не се случи нещастие, беда. Не ми е орал и копал <на нивата>. Разг. Не съм му задължен за нищо. Ни<то> съм орал, ни<то> съм копал. Разг. Не съм се трудил, не съм се мъчил (употребява се, когато някой получава нещо наготово). Орала мухата на вола на рогата. Ирон. За подчертаване, че някой, който претендира да е свършил нещо, всъщност нищо не е направил. Ори, мели, яж. Ирон. Разг. За подчертаване, че дадена работа не е така лесна, както изглежда някому.