ОРАДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРАДЍСВАМ, ‑аш, несв.; орадѝсам, ‑аш и орадѝша, ‑еш, мин. св. орадѝсах, св., непрех. Диал. 1. Заболявам от среща със зли духове, магии, урочасване и под.; урочасвам. Спал на купище, та орадисал. Н. Геров, РБЯ III, 379.

2. Натъквам се, налитам на нещо лошо. Който бяга от дъжд, на град орадисва. Н. Геров, РБЯ III, 379.

3. Обикн. с отрицание — не отивам, не стъпвам някъде, бягам от нещо. Сетне аз не угадих кога ме емнаха, та ми натикаха краката във фалангата, че ги нацеди добре: че то не стига, ами един сахат стоях на един крак, от то насетне не орадисах: дето ще рече толкоз ми беше мене учението. Ил. Блъсков, ЗК, 33.

— От тур. ugramak. — Други форми: оградѝсвам, урадѝсвам.