ОРАЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀ЛИЦА ж. Диал. 1. Част от дървено рало, която пори земята, заедно с дръжката; ралица, оралница. Бъкълчето, закачено на оралицата, се клатеше еднообразно и подрънкваше глухо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 322. Аз бях вече орал. Но бях орал с чужда помощ — някой винаги вървеше с мене, а аз само натисках оралицата и направлявах оралото по ръба на браздата. Г. Русафов, ИТБД, 164.

2. Само ед., като собств. Съзвездие Ралица; оралница. А пак астроном Риттенхауз пръв път на Оралицата си отгоре пресметна, кога щяло да ся затули слънцето. Й. Груев, СП (превод), 87.