ОРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РАН, ‑та̀, мн. няма, ж. 1. Обработка, обработване на земята с плуг за обръщане, разместване и разрохкване на почвените частици на горния слой на почвата; оране. Няколко рала излязоха на оран и веднага се върнаха — земята се мажеше от влага. К. Петканов, МЗК, 21. — Или почвай отново да ореш, или си отивай — .. — Това не е оран! И. Петров, НЛ, 158. — Вече излизат на оран.. — Агрономът от станцията ги сили да орат надълбоко. А. Гуляшки, СВ, 317. Под горица, под зелена/ ред орачи, ред копачи,/ оран орат, жито сеят. П. П. Славейков, КНП, 88. Великден иде, пък оран, семе/ земята чака. П. К. Яворов, Съч. I, 39. Дълбока оран. Есенна оран. Пролетна оран. Предсеитбена оран.

2. Времето, когато се оре. Ако ще правиш работа за Койка, виж там етървения си момък. Баща му по оран пролетес ми загатваше. П. Тодоров, И I, 100. Километражът, който грозденци извървявали годишно по резитба, копан, оран, пръскане и бране на лозята, не веднъж, ами два пъти правел пътя.. от селото до Москва. Ст. Станчев, НР, 195.

3. Разорана земя, разорано място; оране. Чичо Митуш можеше да подигне малко плуга и тъй на воловете щеше да олекне, но той искаше да има равна оран. Й. Йовков, АМГ, 94. Оранта се издигаше над целината — висока, пълна, сочна. Ил. Волен, МДС, 130. Надолу до бамбуковите гъстаци по реката, нагоре до върха на баира, и зад него, и наляво, и надясно беше настръхнала черна оран. М. Вълев, ПСС, 51.

◊ Мека оран. Спец. Разораване на вече разработена, орана, но незасята земя, обикн. като условен показател, единица за измерване на всяка работа по механичната обработка на земята. Декари, декари в мека оран ще ви искаме ние, а знаете от кои видове работа идват тия декари! Б. Обретенов, С, 109. Колективът на станцията обещава до края на годината да преизпълни годиш‑

ния си план с 200 000 декара мека оран. ВН, 1960, бр. 2841, 1.