ОРА̀НЕ

ОРА̀НЕ, мн. ‑та, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от ора и от ора се; оран. Отидох аз на нивата да отсека една трънушка, много ми пречеше на орането. А. Каралийчев, СР, 36. Като свършим орането — ще легна и три дни няма да се вдигам. А. Гуляшки, МТС, 231. Почвата се оре на дълбочина 5 см. Това се нарича плитко подмятане. БТН V и VI кл (превод), 153.

2. Разорана земя, разорано място; оран. Жена му видя как той затича през дълбокото оране,.., и се запрепъва подире му. Ст. Даскалов, БМ, 261-262. Народът плъпна по нивите да оре, щъркелите газят с кокилите из орането. Й. Радичков, НВ, 138.

Списък на думите по буква