ОРА̀НЖЕВ

ОРА̀НЖЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е червеникавожълт, с цвят на портокалова кора; портокалов. На малко площадче под ярки оранжеви чадъри бяха наредени маси с карирани покривки. Б. Райнов, ЧЪ, 108. Трифон .. загледа боядисаната в оранжев цвят врата. А. Гуляшки, СВ, 292. — Един човечец .. изважда една оранжева бюлетина и гласува. Й. Йовков, ПГ, 270. На гара Боровци пристигнал и Замфир Попов със своя отред .., начело с две знамена — червено и оранжево. К. Митев, ПБ, 103. Оранжеви ракети прорязват тъмнината на студеното есенно небе. Г. Караславов, Избр. съч. III, 26.

2. Разг. Който се отнася до, който е свързан с Българския земеделски народен съюз (чието знаме е с такъв цвят). Един ден околийската дружба устрои траурна манифестация на оранжевата гвардия и от околните села в града нахлуха към двесте конници и стотина пешаци. Ем. Станев, ИК III, 110. Ама и вие имате една дружба, майка плаче. Бая стари цанковисти на бърза ръка станаха оранжеви. В. Нешков, Н, 205. По улицата безредно се движеха селяни от така наречената оранжева гвардия на министър-председателя Александър Стамболийски. Мл. Исаев, Н, 51-52.

3. Като същ.: оранжеви мн. Разг. Название на членовете на Българския земеделски народен съюз. оранжево ср. Оранжев цвят, оранжева светлина и др. Само след минута щяха да излязат на асфалта.. и флуоресциращи пътни знаци в оранжево и турско синьо щяха да започнат да изплуват от мрака. Ч. Шинов, БС, 5. То беше.. голям.. гоблен, в който преобладаваха жълтият цвят и всички негови нюанси към бяло и оранжево. В. Дойков, НС, 15. Животинката беше умна и възпитана. На светофарите сама спираше на червено, изчакваше оранжевото и потегляше на зелено. Ив. Остриков, СБ, 47.

Списък на думите по буква