ОРАНЯ̀ВАМ

ОРАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; ораня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Наранявам много, на много места; изранявам. — Барем веднъж не ще .. да сложи кошето на гърба си. Все аз, със старите си кокали. Ораних си гърба. Ил. Волен, БХ, 136. оранявам се, ораня се страд. и възвр. Който пробива тия тропи, нему се дерат краката от бодливите къпини, ораняват се от острите кремъни на издраната от лошите буйни порои.. почва. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60.

ОРАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; ораня̀ се св., непрех. Рядко. Наранявам се много, на много места; изранявам се. Минал през храстите за по-пряко и се оранил по краката и ръцете.

Списък на думите по буква