ОРАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀Р м. Църк. Ивица плат с кръстове, която дякон носи преметната през рамо при богослужение. Свещени одежди, които употребляваме в сегашно време при богослужението, са следующите: стихар, орар, наръквици. З. Петров и др., ЧБ (превод), 39. Орар е дреха, която само дяконите облачат. З. Петров и др., ЧБ (превод), 40. Много ценна в художествено отношение е една друга везба — дяконски орар, от който добиваме представа за връзките на Рилския манастир с нашата южна съседка Гърция и Атонските манастири. Ст. Михайлов, БС, 229.

— От лат. orarium.