ОРА̀ТА

ОРА̀ТА ж. Диал. 1. Обичай да се палят огньове на Сирни заговезни; орада. На сутринта се явява съревнование, кой ще стане по-рано да събере здравите оратняци, защото те ще трябват за оратата на следващите заговезни. СбНУ, 731.

2. Като междум. Употребява се като възклицание, нареждане от момците, които на Сирни заговезни хвърлят запалени главни към къщите на своите любовници. Ората, копата, дай ми, чичо, момата. Т. Панчев, РБЯд, 239.

Списък на думите по буква