ОРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Диал. Който е предназначен, който се използва за оране. Въз боклука бяха положени рало и оратен ярем. Т. Влайков, Съч. II, 73. Бог здраве да ви дава и на дом, и на челяд, на оратни волове, на товарни конове. Ив. Хаджийски, БДНН I, 40. "Я ми дай, Боже, рало оратно,/ рало оратно, черни биволи,/ да си изора черни угари. Нар. пес., СбНУ XLVI, 100.