ОРАТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀ТНИК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Дълъг прът с привързана на края слама, която се пали и размахва на Сирни заговезни, което според народния обичай се прави за здраве и плодородие. — Ваша работа — натири Лило изпосталялата крава.. и си тръгна, като остави зад себе си облак дим от голямата като оратник цигара. Кр. Григоров, ТГ, 122.

ОРА̀ТНИК², мн. ‑ци, м. Диал. 1. За животно — който се използва при оране. Да са живи оратници воловци, товарници/ коновци и сиво стадо. Нар. пес., СбНУ XL, 439.

2. За човек — който оре, който е добър орач.