ОРАТОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРАТО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Муз. Който се отннася до оратория; ораториален. Паметен ще остане ораторният концерт, даден в Народния театър на 11 януари 1920 година .., в който .. нашият

композитор бляскаво показва дарбите си и на хоров диригент. Ст. Грудев, ББ, 25. Ораторни произведения.