ОРАТОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀ТОРКА ж. Жена оратор. На Осми март.. се организират големи събрания с ораторки Люба Ивошевич, Райна Кандева и др. ВН, 1960, бр. 2645, 2. Тя говори умело, красноречиво, като професионална ораторка. Р, 1927, бр. 258, 3.