ОРА̀ТОРСТВАМ

ОРА̀ТОРСТВАМ и ОРА̀ТОРСТВ?ВАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Проявявам се като оратор, произнасям речи с претенции за красноречие; витийствам. Той стои здраво на принципа си: .. ораторствува горещо против модите, защото това е на мода. Ив. Вазов, Съч. XI, 204. От време на време.. попадаше в механджийски компании, напиваше се, ораторствуваше,.. и до късно след полунощ дигаше .. врява. Г. Караславов, ОХ IV, 391. Едни пееха, други плачеха.., трети декламираха и ораторствуваха, като описваха с най-черни краски нашите теглила и страдания. З. Стоянов, ЗБВ III, 29. Той бил едно време член в народното събрание и не пропущал никой благоприятен случай да ораторствува. Н. Михайловски, ПА (превод), 6. ораторства се, ораторствува се безл. Разхълцах са и аз, подзех са и насмалко да не заплача с глас.. Може ли в такъв един час да са говори и ораторствува? МС, 1883, кн. 4, 21.

Списък на думите по буква