ОРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРА̀ЦИЯ ж. Остар. Слово, реч. Унесъл си се в щастливия мир на сънищата. Но някоя гръмотевична орация, някой рязък звук .. те снеме в действителността. Ал. Константинов, Съч. I, 146. В орацията си Каллимах разправя, че турците дължат сичките си богатства .. на злосторствата и грабежите си. СбНУ VI, 179.

— Лат. orаtio.