ОРА̀Ч

ОРА̀Ч м. Човек, който оре земята. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи. Й. Йовков, Разк. II, 7. В станцията имам десет резервни плуга. Защо да не ги използуваме? Орачи лесно ще намерим. А. Гуляшки, МТС, 246. Полето стана кафяво, разорано от орачите. Ем. Станев, ПГВ, 122. Овчарят пасе стадото си, орачът оре нивата си. А. Дончев, ВР, 132. Под горица, под зелена,/ ред орачи, ред копачи,/ оран орат, жито сеят. П. П. Славейков, КНП, 88.

Списък на думите по буква