ОРАЩИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРАЩЍСВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; оращѝсам се, ‑аш се и оращѝша се, ‑еш се, мин. св. оращѝсах се, св., непрех. Диал. Занимавам се с нещо; заглавиквам се. Буквари има днес кой да прави, и никой поет няма да се осмели да се оращиса с такава работа — освен ако не си тури нарочна цел да се подиграе и с публиката, и със себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 363. Дойдоха внуците. Нова преквалификация, значи! Та докато да стигнат до първи клас.. — все с дечурлигата се оращисвах. К. Грозев, ЕГ, 8.

— От тур. ugrasmak. — Друга форма: уращѝсвам се.