ОРБИТА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РБИТА ж. 1. Астрон. Крива затворена линия, път, по който се движи небесно

тяло, космически кораб и др. около друго тяло. Според Коперник Слънцето се намира в центъра на слънчевата система и около него обикалят по затворени пътища (орбити) планетите от слънчевата фамилия. Г. Томалевски, АН, 218. Той [снарядът] ще полети около земното кълбо по правилна затворена крива (кръгова орбита) — ще стане малък изкуствен спътник на нашата планета. К, 1963, кн. 2, 3. След малко ще навлезем в орбита. Тогава ще потърся място за кацане. К, 1963, кн. 3, 23. Липсата на здрава, устойчива социална почва под нозете му правеше от бившия абаджия несигурен член на обществото, комета, откъсната от своята орбита. Л. Стоянов, Б, 25.

2. Спец. Пътят на електрон около ядрото на атома. Атомът се състои от ядро, около което обикалят различен брой електрони по определени орбити. Вл. Андреев, АЕ, 5. Всеки електрон си има своя орбита. Хим. VII кл, 31

3. Анат. Костната кухина, в която лежи окото; очница. Очите му още по-дълбоко потънаха в орбитите си. Й. Йовков, Ж 1945, 26. Изведнаж той взе да диша учестено и тежко, очите му се разшириха, готови сякаш да изскочат от орбитите. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 471-472. Аз вдигнах чашката и глътнах наведнъж проклетата анасонлийка. И се уплаших, че очите ми ще изхвръкнат из орбитите си. А. Гуляшки. ЗР, 146. Сините му очи, хлътнали дълбоко в орбитите и почти скрити под гъстите вежди, го гледаха изпитателно. А. Христофоров, А, 205.

4. Прен. Граница, предел на действие или влияние, област на разпространение на нещо. Чрез нас Европа ще разшири орбитата си далеко на изток и ще стане земя на сътрудничество и общо издигане. Й. Вълчев, СКН, 490. Такива предложения се натъкват на съпротивата на САЩ и страните, намиращи се в тяхната орбита на влияние. РД, 1950, бр. 231, 3.

— От лат. orbita 'път, диря'. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843.