ОРГАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀РГАНЕН¹, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се отнася до орган¹ (главно в 1 знач);
органов². Ако едно лекарствено лечение продължи много време и се провежда без лекарски съвети, съществува опасност да се развият необратими тъканни и органни промени. Н. Тонкин, НЗЛ, 31. Дълго време различните форми на туберкулозата на кожата са се схващали като местно органно заболяване, което не се намира в тясна връзка с целия организъм, Ил. Петков и др., КВБ, 111. Ако попаднат в някои органи бактерии в по-голямо количество, могат да се развият и да причинят в този орган туберкулоза (органна туберкулоза). Б. Кърджиев, ОПА, 276.

О̀РГАНЕН², ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Муз. Органов¹. Когато висок тон от неголяма органна тръба звучи в стая с гладки стени, движейки се бавно в стаята, можем да забележим значителни изменения в силата на звука. Г. Димов и др., СбФ, 93. Органни произведения са създали големи италиански, немски и други композитори, между които Хендел, Бах. Пеене IX кл, 65. Органна музика.